Рени Васева – Градът ни потъна

Войната рисува по етажите. Градът потъва в черното мастило на Рени Васева.


Градът ни потъна в тази черна мътилка,

войната рисуваше по етажите,

войната харесваше черния цвят,

всички четки потапяше в мрака,

размазваше сажди по стени и тераси,

по напъпилите дървета като траурен сняг

лягаше черната пепел.

Войната надникна съвсем равнодушно

през моите цветни стъкла,

с костеливи ръце заопипва первазите,

саксиите с мушкатото се взривиха...

А когато плисна черна боя в детската стая,

се чуха сирените. Спяха безгрижно

Мечо Пух, барбароните, русокосите барбита...

Само Гладният вълк заизвива тревожно

и заключи в шкафа Червената шапчица.

Градът в уплахата си, в тази черна безпомощност, избяга.

Избяга далече, мина девет земи,

а десетата бе болна жълта пустиня,

милостиня от чужди ръце.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026