Радослав Христов – Зимата на моето детство

Не помним нищо от зимата на нашето детство. Погребваме обещанията за бъдеще. Радослав Христов разкрива всичко, от което трябва да се страхуваме.

Александър Арнаудов

Най-хубавото нещо, което бих си причинил

Ако трябваше да се нараня доброволно

не бих отрязъл ръката, с която съм те докосвал,

но не бих си счупил и крака, с който си заминах.

Без да се страхувам, ще кажа на преуморения хирург

да ми вземе слуха, за да чуя

какво казва сърцето ми за теб.

Зимата на моето детство

Спомням си снежната сутрин

и песента, която спираше сълзите

от детските ми очи. Спомням 

си топлината на ръката през

мократа ръкавица,

но защо не помня

носеше ли шала, изплетен от баба,

какво стана с играчката ми от зрънчо тогава 

и якето с което си отиде

без да кажеш къде.

Извинение

Моля да простите.

Моя беше ръката

заклещена в джоба на времето.

За това, че сълзите ми

останаха като щипка сол

разсипана по масата.

Мои бяха завързаните възли

насред бурята от думи

и аз се скрих след като удавих

и погребах обещаното. 

Моля да простите, че насред

целия този безкрай и красота –

аз съм онзи, който се задъхва.

Преди употреба

Рекламите за фармацевтични продукти

са моята религия.

Разкриват ми през голямата шумна кутия

всичко, от което трябва да се страхувам.

И ме карат да плащам скъпо

за всяка болест, която ще си 

докарам от любов към живота.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025