Мариета Маглас – Mare Imbrium
Мариета Маглас живее във Франция. Поезията ѝ е публикувана в множество литературни списания, включително Three Rooms Press, Dissident Voice, Unlikely Stories Issue 6, Dashboard Horus, Four Feathers Press, Masticadores Canada, Lothlorien Journal, Verse-Virtual, Sparks of Calliope и Silver Birch Press. Стихотворението ѝ „Спомени“ спечели Поетичната награда на Four Feathers Press.
Споделен сън
И сънят му се лееше
в ума ѝ като извор,
преливащ в поток,
преливащ в езеро
в дълбоката долина –
езеро, обгърнато
от сини не-забрави-ме.
А в съня му нямаше дракони,
нямаше змии,
сънят му беше сън за любов,
сливане в безкрая.
Той – планина,
тя – долина,
никога да не се срещнат,
но да се обичат взаимно,
особено на залез,
и след залеза,
когато сънуваха един сън,
не да се пречупят,
а да опазят небето.
Губеща надежда
Тя не губи надеждата си, докато
се моли. Не е просто изобщо,
особено когато камбаните бият
за всичко, което може да се издигне
и не се издига, а потъва.
Крясък може да означава
кошмар или ограда,
обкръжаваща святостта,
когато безкрайното е навътре.
Животът е илюзия или
маска на его, за да я катурне надолу
в оня хаос по-голям от
Mare Imbrium или Море на Дъждовете.
Тя мисли, че има достатъчно.
Все пак, благодарна е на Бога,
макар животът ѝ с празни очи да изглежда като
робот за духане на стъкло или
празен кристал от Мурано.
Може би иска край,
не да бъде спасена.
Може би ѝ трябва да мисли
и да разбере безсмислицата
на човешкото ѝ състояние.
Тя не може да се справя с нищо ново,
докато е блокирана между
изчезващи неща.
Сянката ѝ расте навътре,
расте в гризещ страх,
и рисува зловещата тишина по стените.
Докато дъвче всичките си кубични сънища,
се страхува или да не се загуби себе си,
или от метаморфозата си.
Връщането в дупката ѝ навътре
е пръстеново пълзене, не отстъпка,
и може би клатушкащ се смях.
Над главата ѝ, няколко облаци
стояха на ръба на светкавиците си.
Може би ѝ трябва Бог,
но мисли за онези въпроси
без отговори; удавяйки
нуждите си в пиене.
Тя пада в друг психеделичен сън,
в който не може да моли.
Може би да бъде в ръцете на Морфей е
убежище, за да се събуди в Раят.
Кога една дума трябва да се смята за загубена?
Превод: Борислав Стоянов
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
