Диана Юсколова – Събуждане

Всичко потъва във воя на сирени, откъснати от лятото на Диана Юсколова.

Александър Арнаудов

*

На последния слънчев лъч от лятото

есента се люлее, люлее, люлее...

После се откъсва, пада на земята,

наранява си коленете, плаче.

Плаче дълго и нещастно, като дете

после тихо и безнадеждно, като възрастна.

Призори вече едва похлипва като старица.

Не спира, не си и помисля да спре.

Успокоявам я с думи, с чаша чай,

с топъл пуловер и нови обувки.

Превързвам коленете ѝ, дори пея,

но всичко потъва в сълзи...

Нощем слушам как броди по листата на ореха,

и си мисля: друго ѝ трябваше, друго -

гръмотевица, остър писък на сойка,

изстрел и вой на сирена... Събуждане!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025