Радослав Христов - Станция “Спасение“

Свободни сме, защото сме загубени. Нищо не се променя и животът е пълен с неразрешени проблеми. Разтягаме неосъщественото с мислите на Радослав Христов.

Александър Арнаудов

За невидимото

Аз съм свободен, затова съм загубен,

казали поетите и другите кимнали умно.

Аз съм свободен, затова обичам нощта,

казали уличните кучета и започнали да вият.

"Аз съм свободен" казах на глас

и нищо не се промени.

Мисъл 0.1

Нито една рана 

не може да заздравее,

защото е оставена да кърви

в друго време.

Мисъл 0.2

Животът е пълен с неразрешими проблеми

и хора, които се опитват да ги скрият.

Мисъл 0.3

Животът е постоянно

разтягащо се разстояние

между мен и неосъщественото.

Мисъл 0.4

Ние всички сме балъци

в собствените и чужди светове.

Дъждовно

Силна светкавица

отвори рана в гърдите на небето.

Като намушкано в стомаха

вече четвърт час

измива праха от колите и отъпкания ни път.

На седемнадесетата минута

облаците побеляха.

На деветнадесетата слънцето

отново промуши поглед

към малките ни дни и

когато светът отново

ми се стори бляскав

едно новородено заплака

от етажа над мен.

В метрото

сме се скрили от

прегръдката на потопа.

Всички се поклащаме леко,

в полусън в ковчега на Ной.

Внимание вратите се затварят

следваща станция

"Софийски университет "Св. Климент Охридски" "

никой не слиза,

Внимание! 

Станция "Стадион Васил Левски"

This is line 1

до станция "Бизнес парк".

(Символите на капитализма 

са навсякъде)

Внимание, крайна спирка!

Уморените–събудете се,

научилите се да плуват–да скачат,

единствено влюбилите се могат да останат

и да продължат разговорите си, но

Внимание! 

Станция "Спасение"–няма!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026