Машината проверява дали сме хора, докато ние търсим човешки истории в нея. Животът мечтае да напусне театъра на военните действия, а човешкият фактор подава ръка на статистическата грешка. В този обърнат свят случайността се оказва най-човешкото измерение на добавената реалност, която ни разкрива Прогресива Геометрикус.
ДОБАВЕНА РЕАЛНОСТ
Какви времена:
Машината задава въпрос
дали съм човек.
А аз разпитвам
робота
за човешки истории...
МИРОТВОРНО
И дори животът да е сцена
нека да не е от театъра
на военни действия.
Нека да е тих
не само Тихият океан
нека да е миротворен*
не само Пасификът.
СЛУЧАЙНА СРЕЩА
В нечие развинтено
въображение
и полубуден сън
се срещнали случайно
и си стиснали ръце
неоспорим човешки фактор
и статистическа неволна грешка.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
