Петър Петров – Убиване на време

Дните безславно падат убити. Неравната битка ражда трупа на всяка удавена детска мечта. Отиваме на дъното с мъртвото вълнение Петър Петров.

Александър Арнаудов

Убиване на време

Един след друг дните безславно падат убити 

Неравна е битката с времето без теб 

Погледни ме, усмихни се, съживи ги 

Само ти караш света за малко да поспре 

Статуята и морето 

Седнах да пия едно с морето 

но неговата чаша най-накрая преля 

От водата изплуваха очи на художник, 

сърце на поет, ръце на любовник

трупът на всяка удавена детска мечта 

Мъртвото вълнение ме завлече на дъното 

Нагълтах се със солта

от всички неизживени лета 

И си останах на пейката, като жива статуя, неразбрала,

че от туристи отдавна вече няма следа 

Това му е лошото на морето

Твърде е гостоприемно, 

не бърза, не пъди 

Не е като чайките рано сутрин, 

не натяква, не съди 

Само слуша, преглъща, въздиша 

И в зимен сън те завива 

докато твоето лято отлита 

Ставай, ставай, каза морето 

Нищо ти няма, ей сега ще спре да боли

Баща се наведе и целуна момчето

И то се изправи, макар през сълзи 

Вдигна колело, избърса очи, 

Погледна ме и каза: 

Видя ли, няма страшно

Хайде вече, ставай и ти!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025