Евлоги Байлов – Straight edge

Човекът е нещастно прасе. Оръжието ни прави по-силни. Доближаваме се до животните, изпратени на заколение във фермата на Евлоги Байлов.

Александър Арнаудов

Гладна мечка хоро не играе

с нож в ръка
аз съм ти господар
оръжието
ме прави по-силен

в ръката ми месо
от човек - от теб
ще те разпарчетосам
бавно и мъчително

после ще си хапна вкусно
на кол ще те изпека
мръсен, миризлив човек
вече моята храна

прасе нещастно
ти не си по-висш
от животните на двора
как смърдиш

останките ще изпепеля
след като свърша с теб
зло угощение
полезно за природата

Straight edge

10 месеца трезвен.

Имах нужда от време да помисля, преди да залепя етикета на плътската си опаковка - "xXStraightEdgeXx".

Имах нужда да седна, да помисля, да реша: някой ден ще седна ли отново да друсам?

Някой ден ще си кажа ли "Майната му, отивам да го ударя на живот", безгрижно яхнал тоягата към гората с веселите гъби, плескащ се по задника и ехидно смеещ се?

Метилхормоните ме тресат. Потта ми се лее право в чашката. Един шот за мен, един за теб. Пийте за здравето на трезвеника!

Масурът най-нагло ми мирише по ъглите, изпълва ми устата с издайническа слюнка.

Довчера мръзнех по улиците в търсене на денонощка, която евентуално ще ми продаде трамадол и тусирол - сега си лягам рано и чета партитури на Пендерецки, да ми се вдигне малко кръвното преди да умра от скука.

Липсва ми телесната тръпка от отровите, бумтящи във вените ми.

Липсва ми злото, което гнети все още в костите ми, разяде ги безмерно и сега, на 23, имам "леко когнитивно нарушение". Преди да отида на лекар, нищо ми нямаше!

Липсва ми, но го мразя и презирам, гледайки го отвисоко.

Поне си останах с младото лице, дар от Венера. Да е жива и здрава булката.

Не е трезвено да си лек, но поне е полезно.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025

Previous
Previous

Петър Петров – Убиване на време

Next
Next

Албена Тодорова – Празен следобед