Калина Николова – Ненаситен

Смъртта на враговете ни носи слава. Разнищваме душите на незначителни хора с ненаситния скалпел на Калина Николова.

Александър Арнаудов

Ненаситен

Като кучето Цербер,

отварям широко и трите усти – 

да погълна свирепо ваш’те души, 

душите на малките незначителни хора.

Като бонбончета

бързо се гълтат - една по една, 

но сладки не са, направо горчат… 

Тежък аромат на лайна. 

Това е цената да си на върха…

Но хич не се оплаквам. 

Като угоено прасе си лежа,

не помръдвам, само си похапвам.

И душите ви пак ще поглъщам,

дори да почна да повръщам. 

Нямам съвест, бързо забравям.

Смъртта ви носи ми слава.

И пак ще целувате нозете ми мръсни,

ще влизате сами в стомаха ми, тлъстия…

И под пукота на собсвените си кости,

ще танцувате, като послушни роби.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025