Петър Канев - Следващата планета

Пишем постове срещу властта всяка вечер в три. Не успяваме да измием чиниите на любовта. Рисуваме парапланери в небето на Петър Канев.

Александър Арнаудов

СЛЕДВАЩА ПЛАНЕТА (1:0 ЗА ЙОРИ) 

„Душата за път копнее,

Сърцето за дом милее“

 Мирослав Моравски

В седми клас не ритах футбол, но

доказах на дъската
Питагоровата теорема
по нов начин – ab ovo – наново – от нулата -
и другарката Цонева
ми писа пет.
А трябваше да ми напише нула.

Изпънат пред дъската упорито с врат като на Е. Т. (и-ти)

от инат 

заритах 

държах се – иии… - шут – същинско

магаре… пълна нула -

И о ще продължавам…

На стадиона разринал се…

 Две нули…

В три през нощта
пиша постове
срещу властта
на нам коя си бутилка...

По пълнолуние
вампирясват плътниците
и се овълчват върколаците,
а аз пиша цяла нощ
стихове
и на сутринта се срива любовта ми,
Защото не съм измил чиниите.

Добре че са шуреите и баджанаците,
иначе щях

да свърша 

Гол

със себе си

- с целувка в нулите
очи

в черепа ти

шут магаре
засветват
две последни
предпоследни
Единици
в двойка
в четворка
в петица
в петицата
от пръстите ми
по ръката ти,
ръката ти в косата ми
в бедрата ти,
рисуват парапланерите,
небето,
крачката
на децата
върху ми
и смеха им...
дланите
на всичките
приятели.

И трите папагалчета, които
излетяха
през прозореца

Гол!
Скандират ангелите от арената.
Гол.
Мълчах.

Напълно 

чисто

 гол

в гримьорната на Кроули 

когато носиш в гърлото 

забит
Спасител на кръст,
Дяволът вместо да извади очи,
изписва вежди.

Светлината грейва във вашите гриви
също като Христос от луната
като Христос от планетите и звездите
и със звънък глас тихо запяха:
"Днес е часът, в който магаретата виждат
ангелите,
днес е часът, в който магаретата носят
на гърба си
Спасителя.

И-а! И-я!

Ние сме!

1:0

и ромонът
на малката

рекичка.

Дойдох, видях тоя свят,
оставих му даже нещо хубаво.
Победих,
но на друго място,
невидимо.
Настъпва възрастта да си ходя.
Да стягам ли невидената летяща чиния?

ЗАВРЪЩАНЕ В БЕЛГРАД  – в памет на Бато 

Град удари

всеки град

– безумен –

Обичах кученце –

Умря в ръцете ми то;

Дали не бе сърцето ни то?

– Спомням си и ти умря…

• бездомен –

Остана цял във водорасли

далече.

Незнаен сирак.

Незнайни сираци сме всички.

Къде да отидем, приятели?

– 6 дена трае вечността…

6 нощи спуска се нощта.

В бялата река

се влей…

Зад мъглата, там далеч –

Няма слънце там, няма път дотам –

Няма вън от там

И градът

Бял е

Бял е.

Криви смо.

Христ је Ирачанин.

Родитељи су му избеглице

у Египат.

Крститељ му је Асирац 

у затвору.

Због светлости 

туђе звезде

ето, опет смо бебе,

жртве А-грипу

током прве године

у Јордану.

Последни три стъпки
до върха на кристалната планина
на любовта ни:

Няма истина
без сълза и целувка.
Няма свобода
без правда.
Няма любов без свобода.
Светът се събира.
В убежната точка.
И там пак и пак ще сме бебета

и кученца

отново
и отново
и отново.

ПОСЛЕДНОТО НЕВИННО ЖИВОТНО

(СЪС ЗЪБИ)

Когато всичко се оттича

в задръстена мивка,

толкова бяла, объркана и стерилна,

без изход,

в кюшетата на която бягат само

златни бръмбърчета,

с поведение на малки хлебарки

- и тяхното сметкаджийство е

единственото живо нещо

в сбръчкания ни в сбъркания ни бял канал,

то тогава единственото полезно

действие

е да -

да се държиш наопаки

като невинно симпатично животно

със зъби.

Петър Канев, из „Енигми. Свръх-реалистично календарче“, изд. „Отвъд кориците“, 2025

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025