Боряна Богданова - Начало

Светът се мъчи в мълчавнието. Сядаме на единствената вечна люлка в града. Боряна Богданова варди дома на цялото човечество.

Александър Арнаудов

„Така красиво всичко се руши”

- Иван Методиев

Не просто се измъчи —

измъчи се светът,

но по-страшното е,

че се измълча. 

…

Децата се редяха на опашка, за да седнат

на единствената вече люлка във града. 

…

Войниците настъпиха домата,

паднал на шосето — 

пръсна се сърцето на последния,

който вардеше дома 

на цялото човечество.

Начало

Русо момиченце плаче на рамото на майка си в съблекалнята.

Страх ме е от края.

Спирам да си ровя в раницата и се позаслушвам. Мисля си, че не съм чула добре.

Страх ме е, че един ден ще си умряла! 

Надава вой и се пъхва в майка си, сякаш иска да се върне обратно. Майка ѝ се засмива нежно и я гали по косата. 

Ама това е тоолкова далеч, няма да е скоро.

А кога?

Ти ще си много голяма, дори вече с бръчки. 

Момиченцето изхлипва, вдига глава, поглежда ме със зачервени очи, опитвам да ѝ се усмихна, отдалечавам се тихо. 

Всеки страх си има начало. 

Ето едно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025