Бистра Величкова - Момичето с папагала

Важното е да е нощ. Да сме достатъчно далеч един от друг. Оставаме между земята и небето на Бистра Величкова.

Александър Арнаудов

Момичето с папагала

Момичето с папагала

е на 24 има два брака, три деца,

две кучета без един крак,

          спасени от приют,

сляпа котка без опашка,

градина с домати и цветя.

Учи децата си да обичат земята.

Папагалът кълве зрънца от дланта ѝ.

Тя води дело срещу първия си мъж –

          посягал ѝ.

Майка ѝ водела някога дело срещу баща ѝ –

          изоставил ги.

„Констелация!“,

казва новата модерна дума момичето

и се усмихва.

Намира утеха в животните,

и то в тези, които са

изоставени,

          захвърлени

                    и наранени.

„Някога пиех, сега спасявам.

Да помогнеш на друг, помага на теб.“

Приближава носа си към клюна на папагала:

„Обичам те“, казва.

Той я клъвва и изчириква.

Няма никога повече да видя момичето с папагала,

което ми поиска цигара на улицата.

Отдалечава се в облак дим.

Почувствах го като раздяла с близък.

Моля се да може и тя да се спаси.

* * *

за някой може да си звезда

самолет

голяма мечка

или млечен път

важното е да е нощ

и да сте достатъчно далеко

един от друг

поне

от земята до небето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025