Биляна Тодорова - С хастара навън

Обръщаме града с хастара навън. Заглушаваме истеричния смях и родителите на света зад стената на Биляна Тодорова.

Александър Арнаудов

зад стената 

вървим и гледам в очите ти и искам да питам

какво обърна града с хастара навън 

какво изкоруби покривите изтърбуши 

жуженето на концертите в потулените клубове ти говориш

за бъдещето на човечеството, аз искам да питам какво

измести страданието на ежедневните ни протести заглуши 

истеричния смях 

на танцуващи хора в ритуални зали 

вика̀

на плачещите деца в баскетболни салони ти

замълчаваш при мисълта за смъртта, аз искам да питам

пред очите на изумените родители на света 

кой падна в краката ти за да ти каже намерих

те мога ли аз да бъда това бедствие 

има ли още място за такава смърт на страха 

или се отказваме да обичаме 

трябва да питам, да питам защото 

те гледам в очите и 

ако не разбия поне една 

стена 
с главата си 
ще полудея

видях очите на поет 

заравям се в ума ти 

навлизам във вътрешността му когато

свалям поглед към краката си –

нагазила съм в калната вода 

и тук каквото е в душата ти 

се смесва 

със света 

познавам същите софийски улици

и същите деца, които 

замерват с кал прозорците 

по крайните квартали 

позволявам 

каналите на София да

понесат към тебе мисълта ми 

но няма да се срещнем 

осъзнавам го 

докато не оставя 

калната вода 

да ме удави

любов 

целувам клепачите на непознатия човек

в когото се влюбвам 

оставям навитата пружина на страховете

да се развие в ума ми 

разтварям юмруци 

отварям очи 

и срещу мен се изправят 

самите 

те 

господи който ме пазиш от себе си

защо не ми каза 

че докато се крия от живота 

той 

се е сбъднал

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025