Пепи Дочева – Търсят ме моите мъртви
Мъжете са погребани в бъдеще време. Нашите мъртви са гладни за поезията на Пепи Дочева.
Александър Арнаудов
ПРЕКАДЯВАНЕ
гладни са
моите мъртви
гладни за време разкъсано
между сивото дневно и слънцето
гладни са моите мъртви
за цвете над вечният дом
за свещ в ръката
за сълзи
гладни са
за мен
ТЪРСЯТ МЕ моите мъртви
в сънища и наяве
дърпат от залък насъщен
в капката дъжд се явяват
кацат на рамото денем като перо от птица
спъват ме за да прогледна
да им прелея водица
вино на гроба да пия
над свещ глава да преведа
венец да вия
гладни са
моите мъртви
с мен са и са далеко
храня ги
с мен
в мислите
в сърцето
нахраних моите мъртви
прекадих ги с душа
ПРОТИВОПОКАЗНО
мъжете, които обичам
умират недолюбени
с гордост в джобовете тръгват с наведена глава
към неизвестното
в очите им сълза стаява
надежда за сбъдване
мъжете, които съм обичала
са недолюбени
не признават вина (тайно я крият)
в самотните нощи под светлината на свещ
я вадят и плачат
мъжете, които обичам
се връщат стъпкали гордостта (онази мъжката)
спират пред затворената врата
протягат ръка
и молят
за милост
мъжете, които съм обичала
са погребани в бъдеще време
мъжът, който обичам
отваря врата паднал на колене
пред мен
ИЛЮЗИЯ ЗА ЗНАЧИМОСТ
отхвърлянето на един живот
за шепа подхвърлени мечти
и скотско съвкупление
СПОМЕН
отрязъци от време
попили усещания
за нас
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
