Беатриче Гунова – Ерес

Нашата вечност изтича в потока. Спираме да гнием и се завръщаме в рая на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

ЕРЕС

Свободата,

която Бог Отец Му даде

бе

да бъде разпнат.

Изкупление за

ВЪЗКРЕСЕНИЕ,

което равно е на

ВЕЧНОСТ.

Защото времето,

сребърна вода,

не изтича във потока

на Живота.

Низ от разпети петъци

през които ние

дори не се опитваме

да спрем делата

грешни.

Лъжовно страхопочитание

изпитваме към

Жертвоприношението Му.

Дори Богочовекът

сред нас да се завърне

ще бъдем ли

все тъй слепи

да нямаме очи

за Рая,

в който сме посети

СТАНИ ЛАЗАРЕ

Стани!

Не гний във гроба

На тленно тяло.

Виж неверниците

Как ти се надсмиват

Как запушват носове

Надяват се така

Да се спасят от похотта

На разложението.

Утре точно те

Ще донесат на фарисеите

Чудото:

Как през смъртта

Нов живот се ражда...

Фарисеите ще отсекат:

Самият Той

Нека да умре!

Решено е

Ще продължим

Без Възкресения!

Стани Лазаре,

Стани!

Виж преданите ти сестри

Спасителя са ти довели...

Стани Лазаре,

Стани...

Ако наистина си Жив

Стани

И покажи:

Животът вечен е

Върбата пие

от Безсмъртните води

*

Тъй като съм драматург

по рождение

знам края на пиесата

и отказвам да го напиш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026