Бистра Величкова – На стаж
На стаж
Коленете ѝ сини!
Боже, чудя се що ли?
Гледам няма вериги...
Elittna
Поръча ме за цяла нощ. Шефовете ни бяха казали, че ни наемат само за промоции на уиски в дискотеката. От другите момичета разбрах, че рядко се случва, но ако някой ни хареса не трябвало да отказваме. Иначе ще ни уволнят. Започнах тази работа в Студентски град, защото беше три пъти седмично и само нощем. През деня можех да ходя на лекции и на стажа, който бях започнала в един вестник. Мечта ми беше да работя като журналист. На стажанти плащаха жълти стотинки, за това трябваше да си изкарвам парите с нещо друго. Мъжът с черното кожено яке цяла вечер ме викаше на неговата маса и поръчваше от промоционалното уиски, което предлагах. Правеше ми комплименти, че съм хубава, усмихваше се хитро, гледаше късата ми пола и краката обути в мрежест чорапогащник. Забавляваха се с приятелите му – група от мъже около 40-те и нагоре, облечени в бели ризи и припяващи на чалга хитове. По едно време, шефът на дискотеката дойде при мен, посочи ми с поглед масата на мъжа с коженото яке и каза, че е помолил да остана с него тази нощ. Погледнах стреснато, а той започна да ме успокоява, че щял да ми плати двойно. Не го бях правила до сега. Не исках. В същото време имах нужда от пари, трябваше да си платя наема, трябваше да ям... Шефът не спираше да ме убеждава, прегърна ме бащински, каза, че на мен разчитал, че този клиент бил важен и че щял да ми бъде благодарен за тази услуга. Бях едва на 20, втори курс в университета. Бях научена, че да отказваш е невъзпитано и можеш да обидиш другия. Не можех да казвам „не“, беше ме страх... Отидох на въпросната маса. Широка усмивка се разля по лицето с набола брада на мъжа с коженото яке. Той се доближи до ухото ми и каза, че иска да ме заведе на едно място. Отидохме в мъжката тоалетна. Изсипа бял прах и направи линия по ръба на мивката. С банкнота от сто лева вдиша с едната ноздра праха. Предложи ми и аз да пробвам. Отказах. Но той настоя. Смръкнах. Закашлях се, започнах да кихам. Той се смееше приповдигнато. След това танцувахме като обезумели на някаква чалга в дискотеката. Сигурно, ако не бях друсана, щях да осъзная колко много ме е срам, че в този момент не куфея на пънк. Но нали щяха да ми платят двойно! След яко натискане в средата на дансинга, той ме изведе навън да пушим. Там се обади на шофьора си да ни вземе.
Пристигнахме в лъскав хотел. Мъжът с коженото яке кимна на жената от рецепцията, докато му подаваше ключа за стаята. Личеше, че се познават. Когато седнах на леглото с добре оправени чаршафи и изкуствен аромат на пролетни цветя, той ми каза, че сега иска пълна програма. Аз не разбирах какво означава това. Разкопча си колана и ципа на панталона. С ръка побутна главата ми към себе си. Правех всичко, каквото искаше, въпреки че не ми беше приятно. Не знам защо, но ме беше страх да му откажа. Имаше нещо в погледа му и здравите му ръце, което ме плашеше. Но и което противно на логиката ме и възбуждаше. Шефът в дискотеката ми каза, че мъжът с коженото яке харесвал умните момичета и държал да чука студентки по филология или журналистика, защото са отличнички и са изпълнителни. Искаше да му рецитирам стихотворение на Яворов, докато ме караше да му духам. „Две хубави очи, душата на дете...“. А в главата ми се дере гласът на Пати Смит: „Исус умря за нечии чужди грехове, но не моите...“.
Мъжът, който вече беше без коженото си яке се клатеше ритмично върху мен и триеше с длан капките пот по челото си. Изпъшка доволно! Аз просто лежах безчувствено и безразлично. Чудех се на себе си какво правя, наистина ли лежа гола в някакъв хотел с мъж, когото познавам само от два часа?! Наистина ли имах нужда от точно тези пари? Той се отпусна по гръб до мен и с усмивка ми каза за другия път да науча нови стихове. Обичал разнообразието. Станах неловко от спалнята, с неприятно усещане за лепкава течност между краката. Влязох в банята. Той през това време се обади на рецепцията, за да ми поръча такси. На вратата се опита да ме целуне за довиждане, но аз се дръпнах рязко. Чак накрая събрах смелост да откажа. След дъжд качулка, както се казва.
В 9 сутринта, вече съм в редакцията на престижния голям вестника, в който правя стаж. Там съм всеки ден, когато нямам лекции. Така или иначе никой не ходи на лекции, особено по българска филология. Аз и не исках да уча това. Исках – журналистика, но не ме приеха. А ми беше мечта. За това бързах да започна стаж в някой от големите вестници. Обута с протрити кецове, дънки и тениска на „Faith No More“, преглеждам новините за деня в стаята за планьорки. Черната очна линия от снощния грим все още не се е изтрила напълно, седи размазана, косата ми е разрошена, устните – зачервени и леко подути. Главният редактор влиза, поглежда ме студено и казва, че ресорният от „Образование“ го няма и трябва да поема срещата му за интервю с министъра. Била много важна. Аз изпадам в ужас, защото никога до сега не съм взимала интервю от министър. Представям си го като много голям и важен човек, а сигурно е и много образован, щом е министър на образованието. Преди да излезе, редакторът ме оглежда от глава до пети и ми казва да идвам облечена по-подходящо на работа, заради официални срещи като тази. Написва ми някои от най-важните въпроси, които трябва да попитам. Един от тях е дали Яворов наистина ще отпадне от учебната програма в училище.
В министерството е прохладно и мирише на ново, скоро са правили ремонт с европейски пари. Охраната ме пита на кой от служителите съм дете. Не ми вярва че имам 18. Макар и втори курс студентка, изглеждам малка. Не ми вярва и, че съм журналистка. Иска ми личната карта. Показвам му стажантската прес карта от вестника и охраната ми дава пропуск да вляза. В кабинета на министъра е студено и чисто. Усещам познат мъжки парфюм. Министърът попълва важни документи на бюрото си и ми казва: „Добър ден“ и „Заповядайте, седнете“, без да ме поглежда. От гласа му ме хваща страх и възбуда. Забелязвам прясно обръснатото му лице, ухаещо на одеколон. „Здравейте“, едва проронвам плахо аз. Той вдига глава, поглежда ме право в очите и замръзва на място.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
