Весислава Савова – В тъмния ъгъл

Рядко виждаме изгрева. Истинита сънува крилата си. Обичането е Аврамов дом в тъмния ъгъл на Весислава Савова.

Александър Арнаудов

***

(дали)

ти рядко виждаш изгрева на слънцето

аз – как луната свети в полунощ

ти спиш когато аз съм будна

аз спя когато ти не спиш

дали животът не е само сън във който

душата под упойка разделена

ту спи ту пък будува

а истината със криле изпепелени

поклаща глава

да или не

валят звезди

окапа вишневият цвят

дали да спим

за да сънуваме

...нов свят


(рано е)

аврамов дом

с разграден двор

по масите танцьори

на фламенко

андалусия е песен

(както и животът)

там никой никого не мрази

защото още рано е

...за обичане


(за пророчествата)

гледачката така и не разбра

какво точно пуши клиентът ѝ

не защото не я биваше

позна и трите световни войни

макар никой да не признава

последната

не защото кристалът беше потъмнял

тя знаеше 999 начина

да вижда отвъд него

гледачката не пушеше

затова кристално ясновиждащият

отвъд земното мозък

не разпозна Мери Джейн

с която клиентът ѝ не се разделяше

демоните пируваха

...в тъмния ъгъл

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026

Previous
Previous

Бистра Величкова – На стаж

Next
Next

Христина Панджаридис – Отключвам деня