Оуен Галахър – Woodbine (Превод: Деси Цветкова)

Родом от Горбалс, Глазгоу, Оуен Галахър живее в Лондон. Неговата поезия е широко публикувана в Обединеното кралство и в чужбина, и е получавал награди от London Arts Board, както и от The Society of Authors. Негови стихове са показвани в лондонските автобуси, на обществени места в Ирландия и на стената за слушане в Southbank Centre, Лондон, по време на Международния фестивал на поезията, 2014 г. Публикуваните му стихосбирки включват Sat Guru Snowman (Peterloo Poets, 2001), Tea with the Taliban (Smokestack Books, 2012) A Good Enough Love (Salmon, 2015) и мемоари в стихове; Clydebuilt (Smokestack Books, 2019). Последната е избрана за Национална поетична книга на Шотландия за 2021 г.

„Да!“ 

Дъждът се стичаше от него 

като препълнен улей.

Не можеше да драсне кибрит, за да запали своя Woodbine. 

Той застана в редица с други мъже. 

Пазачът ти каза да се качиш на оборотния ван,

ако знаеше, че можеш да боравиш с кирка и лопата.

Нямаше болнични или отпуск. 

Тези мъже построиха къщи, в които никога не биха могли да живеят. 

Оставиха ги обратно в тъмното 

да спят и да стават, да спят и да стават в жилищата си. 

И там бях аз, десетгодишен, 

разнасяне на вестници по света преди училище 

да помогнем да платим на свещеника, наемника и кърлежника, 

който дойде с отворена длан. 

Все още виждам мъже като баща ми  

на уличните ъгли, чакайки. 

Веднъж извиках „Да!“

Блажени са тези

Блажени тези, които ни улесняват 

от нашите майки,

удрят дупетата ни, докато не извикаме,

ваксинирайте ни срещу вреда.

Блажени са тези, които ни възпитават, 

изолират ни с оръжие, 

и думи, и си тръгват, 

сърцата им са широко отворени. 

Блажени са тези, които разкопчават 

букви и цифри, 

води ни в творчеството -

изкуство, което обезоръжава. 

Блажени са тези на работните места,

които надигат гласа си от наше име.

Превод от английски: Деси Цветкова

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025