Нели Добринова – Интермедии

Пътуваме между Университета и Сердика с хромозомите на август. Предаваме си поздрави от бъдещетона Нели Добринова.

Поздрав от бъдещето ми

През оградата на съседа

надничат божури.

Той не знае. Не вижда цялата картина.

Любопитството уби котката – им казвам –

а те се поклащат невярващо и се смеят, смеят, смеят…

Винаги съм знаела от какво умират божурите.

От смях.

Затова Господ връща най-тъжните хора като божури.

Здравей, мамо!

Интермедии 

Онова, което не побирам в кожата си
се превръща в стар грамофон
или се подава от джоба като дървена акушерска слушалка.
Понякога дълго време не диша, издува бузи
и издишва веднъж на стотици (казват) години
(пепел му на устата).

То е прелюдия за женски голи рамене
и финале гранде за мъжко сако,
намерило най-органичната си закачалка.

Дай по-голяма пара 

Кучето до просяка спи, пребито

от монетите за милостиня.

XY хромозомите на август

Между Университета и Сердика
метрото ускорява.
През отворените прозорци
влиза изкуствения подземен вятър
и се заиграва с косите ми,
а те изгарящи за внимание
влизат в очите на съседа по седалка
и замъгляват естествения поглед
върху нещата.
После се опитват да влязат в устата му
за да замълчи завинаги.

Можете да целувате булката
до следващата метростанция.

O sole mio

В такива продължителни
мрачно-дъждовни дни ти вярвам,
че слънце няма.
Че онзи сутрешен лъч,
който гъделичка носа ми
и последвалата слънчева кихавица
са само сън.
От който ти си тръгна
преди да завали.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025