Лора Младенова – Консерваторъ
С консерватори не правим любов в гражданското общество на Лора Младенова.
консерваторъ
още когато той
грижливо оставя
на нощното шкафче
прилежно сгъната риза
(синя)
и верижката си с разпятие
(златна)
знам че това
което ще правим
няма да е любов
богородица
смирена
безсилна
еднопластова измислица
на самозванци-пророци
съди от стената с фригидна апатия
не е човек
не е жена
не е богиня
а прост контейнер за богове
твърде безгласна
че да извика
върви си ангеле
не съм те викала
не те желая
вземи си благите вести
не търся награда за послушание
върви си от тялото ми лъжесветецо
не си добре дошъл в мен
твърде безстрастна
да се притисне
до потната туника йосифова
да бъде пластика
в ръцете на дърводелеца
когото извайва сама
твърде безсъбитийна
да поведе човека
от своя плът и кръв
по кривите пътеки на света
към храма на сърцето си
затова го оставя
в авторитарен храм
на православни диктатори
твърде тясна
да съгради църква за ума
твърде безопасна
да подпали кръста
да храчи в лицето пилатово
да хвърли камък първа
по хвърлящите камъни
твърде благочестна
да вие до гротеска
подир най-свидната си смърт
твърде уплашена
да бъде жена
твърде пасивна
за молитви от вярващи
за нещо по-голямо от
само да сме здрави
че не само
с хляб се живее
тя не ми е икона
аз не съм ѝ икона
аз не съм икона
аз не съм икона на никого
аз
не съм
на никого
богиня а не контейнер
жена а не богиня
човек а не жена
вместо да ти се помолим
прости ни
гражданско общество
никой не спасява никого
сторва го на хапче
за неспокойна дрямка
и съвестта му се присънва
остаряла
когато пораснахме
сторихме плакати от хвърчилата си
изтребители от книжните самолетчета
аватари от чудовищата под леглото
когато пораснахме
сторихме на масов гроб детството
не поставихме паметна плоча
когато пораснахме
не пораснахме
още разпъваме всичките си спасители
в бежански центрове и стъклени офиси
в съдебни процеси и хейтърски постове
още постим
пред заколение
водим сина си за жертвен агнец
на кумирите
които сторихме на земята
от собствените си палачи
вярно потърсихме спасение в себе си
грешно подбрахме предлога
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025
