Николай Колев – Мухи

Животните тръгват към вечността. В останките на миналото храним лястовиците на Николай Колев.

Александър Арнаудов

Мухи

Родителите ни отглеждаха

кокошки и петли.

Понякога прасета.

И със тях - мухи.

Родителите ни

си тръгнаха към Вечността.

Със тях - кокошките,

петлите и прасетата.

И след тях - мухите.

Сега, под старите стрехи 

на старите ни къщи,

гнездят отново лястовички.

Но те, горкичките, 

си нямат мушички 

за храна...

Наводнения 

Водата ще се оттече 

и времето ще потече 

отново без вода 

дълги години...

А ние... Ние ще си заминем.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025

Previous
Previous

Десислава Цветкова – Хибернация

Next
Next

dasilosherazkosh – Мина