Десислава Цветкова – Хибернация

Изравяме пътеки към новите земи. Атомът е изстрел към светлината. Живите пристъпват на пръсти до хибернацията на Десислава Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Не ме търсете

сред илюзиите на деня,

сред камерните сцени

на раздялата,

сред белите обувки на мига,

защото аз съм скрита цялата.

Не ме търсете

в черната вода,

в лехите мимолетни

на желанията.

Аз скрита съм

далече от страха,

от каменните порти

на мембраната.

И атом съм

сред хилядите истини,

пътека съм

към новите земи,

секунда съм сред времето на изгреви,

и изстрел съм

към светлини.

*

Символика

Наивни макове

растат край гроба.

Те вярват,

че са там случайно.

А всъщност всеизвестна

е прокобата,

те символ на война са и на тайни.

И днес, когато

се прекръствам,

край гроба на загиналия

войн,

а живите пристъпват

на пръсти,

смъртта е страх, и мъка,

и история.

*

Хибернация

Сред нищото се губя като куче.

Сред сенките растат ми хвърчила,

с които по звездите се ориентирам.

Сред пясъка пък никнат ми рога,

защото в морски дявол се превръщам.

И щом отрони се последното листо

на кестена, хей там пред блока,

аз раните със сол ще подлютя,

ще свия хълбок на кълбо

и ще заспивам зимен сън.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025