Александър Чокалов – Червено

Аз съм столичанин, писането е голяма част от живота ми. Големите ми страсти са музиката и поезията. Любимите ми български поети са Атанас Далчев, Борис Христов и Николай Кънчев.

Червено

Не ме интересува и грам, че по пътя ми е вече постлана хартия,
Аз ще я прескачам, когато мога, искам сам да се трудя,
Дори и на същото място накрая да стигна.

Идеите летят като мухи и ги хващам,
Аз съм нещо като мухоловка за такива,
Не знам как да се чувствам, като накрая всичко опира
до безопорие и по мене мухите умират.

Толкова съм хващал, че знам как да не се хвана,
Но да конструирам не мога.
Това е перфектната машина
с всичките ѝ ситни части.

И с червени ръце водя своята рожба
към студената, бистра вода.
Ще я удавя, ако значи, че ще се научи
да плава по повърхността.

Лято

Един цимент, налят преди да дойдат баба и дядо,
и преди да се заобичат толкова много.
Крехкост усещам аз,
в моя свят нещата са или по-вечни от
физичните закони, или мърша,
разкостила я есенното ято (ох, късно лято).

Ами есента идва, защото така
е направила петнадесет пъти преди,
а аз знам, че ще грохна заради

Централните софийски гробища,
редуващи живо и мъртво.
Как да изчезна напълно?

Наклонило си короната ти,
термитите във тебе пак нахлуват.
Живеем във идея за идея.
Ти, море, не си пощенска марка,
ти си само празни намерения.
Искам да сдъвча листата ти.

Мечта

Ще ми се смееш ти, люлка човешка, змията на змиите,

че всичките яйца съм си сложил в продупчената кошница.

Битието е едно със своята сянка, а аз с петата я настъпвам,

Ще се слеем, знам, като вежди със мечтата,

Тази пойна птица, дето буреносни облаци са ѝ крилата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025