Виктор Макаров – Сценична треска
Виктор Макаров е наполовина руснак, роден през 1975 г. в гр. София. Съпруг и баща на три деца. По образование е бивш биолог и настоящ богослов, а по професия – преводач (негови са официалните български версии на мюзикълите „Чикаго“, „Суини Тод“, „Фантомът на операта“ и др.). Виктор е от малък закърмен не само с руска литература, руски поети с китара, руски рок и ъндърграунд, но и с критичната мисъл на руско дисидентство. Всичко това оставя дълбок отпечатък върху творчеството му като пишещ човек, бард и рок-музикант. Автор е на сборника с поезия, разкази и есета „Етюди в проза и стих“ и на албума „Шарена черга“.
Незасищане
Снощи преядох с кюфтета
Със свобода и равенство
отдавна преял съм
Само с братство
не мога да се заситя
То присъства единствено
в тълковния речник,
в геополитическия дискурс
и в светата Библия...
И в това стихотворение
липсва
Не е криво огледалото,
въпреки отражението
Криво ми е
Вертикално
и отвъдно ми е
незасищането
Сценична треска
Ти си съвършен,
а аз съм кретен.
Аз съм тъй непотребен, о, мой сюзерен!
И щом като съм тъй ненужен васал –
заплюй ме в лицето,
замервай ме с кал,
преследвай ме с псета –
нали ти си крал,
а пък аз – прост васал.
Или, може би – шут:
със глупост прочут,
със песни и смешки,
и шарени дрешки…
…и тук-таме – снайперска дума, която
не смее друг никой да каже в палата...
Някой смее се кисело на първия ред?...
Нека – скоро той е наред!
А на мене ми стига! Достатъчно! Край!
Тази грозна комедия сам я играй.
Аз отивам при друг, по-добър Режисьор
и по-хубава роля
ще играя на воля,
наяве, на смисъл, на радост, насън...
Да помисля ли?! Моля?!
Не! Вече съм вън!
***
Смъртта е просто начин на живот.
Ако не вярваш,
включи си телевизора
и гледай
новините.
Градинска лейка е човекът:
съд, създаден
да не задържа в себе си основната си същност,
а да я пръска и живот да ражда
(или пък просто тъй да я разлива).
Каквото и да казват статистиците,
пак смъртността е 100 %. Винаги.
Какво са 100 % ли?
Един човек с голямата си нужда
запълва двете нули.
Или:
един човек, напук на нуждата,
запълва нулите.
Почти едно и също е, така ли? Ха!
Смъртта е просто начин на живот.
Ако не вярваш,
вслушай се внимателно.
Не чуваш ли – върти се водомерът?
Смъртта е просто нач......
Кап, кап, кап,...
Кап...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
