dasilosherazkosh – Мина

Заковани сме към реалността. Всички искаме да бъдем артисти. Убиваме спонтанността с миграцията на малките истории на dasilosherazkosh.

Александър Арнаудов

Мина 

заковани към реалността да се самоиздържаме 

но всички искаме да бъдем артисти 

когато говоря с нея не си задавам въпросите, които ме тормозят, докато съм сам всяка лъжа е заплаха за това чисто начало 

ако я изречеш, тя остава като мина зад теб 

рано или късно трябва да се върнеш по този път обратно 

стъпките са премерени и внимателно убиват спонтанността, която прави моментите красиви 

не лъжи 

не очаквай 

не давай прекалено много 

просто бъди 

колкото по-малко се опитваш да си готин, толкова по-готин ставаш тежък урок 

непремерена стъпка 

Миграцията на малките истории 

Тракат ѝ зъбите за мен. 

Когато ми говори, чувам как с тях ми чупи костите. 

Иска да ме погълне целия, 

докато ѝ приготвям леглото. 

В стомаха ѝ срещнах още няколко 

истории. 

Установих се и създадох семейство 

там. 

Тя сега ни носи, където поиска. 

Ние просто се клатим, 

махаме за сбогом на всички, с които се запознае. 

Молим ѝ се да изяде 

историите, които най-много ни харесват. 

Днес е добър ден — 

гади ѝ се от нас. 

Някой ще се спаси.

Цветя 

Хората са най-досадни, когато искат да видят себе си в теб.
И ти им даваш да се видят. 

Ужасно е. 

Стряскат се. 

И отново са приятни за общуване. 

Думите вече не са дъвки по подметките. 

Цветя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025