Мирослава Панайотова – Време-пространство

Разхождаме се по моста на небето. Капките светлина попиват и преместват живота. Спомняме си за детството на рая със залеза на Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

*

По залез слънце

на моста се разхождам

и мисля за небето.

*

Облачно небе.

Дъждът отмина.

Капки светлина.

Време-пространство 

Пътува влакът далече.

Премества времето

с пътя.

*

Едно любимо място.

Останало е спомен

от детството на рая.

*

Стихове по картинка.

Писане по изгрев.

Ето го и линка - морето в омая.

*

Малки хризантеми 

имат свои теми.

С леки аромати стават дипломати.

*

...И животът беше лесен.

Но сега така си мисля.

А тогава мрак описвах.

*

Отидох там.

Поне веднъж.

Насън.

*

Тогава...

мислехме еднакво

по различен начин.

*

Нощ в полето,

светлина

и ухае на земя.

*

Бели петна по небето

в есенна вечер блестят.

Стари усмивки по лицето.

*

Самотен лист

на плочките лежи,

забравен от дървото.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025