Николай Колев - Брехт

Жените досаждат, но виното никога. През 2025-а живеем края на света и Бертолт Брехт в шепота и виковете на Николай Колев.


Александър Арнаудов

*

Често се чудя

какво по-напред -

дълг ли,

любов,

идеали.

Но...

Както би казал 

и сам Бертолт Брехт -

първо стомаха,

после морала.

*

Какво ще оставиш 

след себе си, пътнико -

внуци,

деца,

ръкописи...

Колкото дълго 

да може

и да продължи -

животът е кратък.

И колко малко 

от тебе

всичко зависи.

*

Плачеш...

Или в окото ти

е влезнала саждичка.

Сподавен 

в гърлото вик.

И

Не само жените досаждат.

Но виното - никога.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Радина Ангелова - Не можеш да спасиш всички

Next
Next

Ирена Димова-Генчева – Cave idus martius