Ирена Димова-Генчева – Cave idus martius

Ирена Димова-Генчева е родена 1993 г. и завършва средното си образование в АЕГ „Гео Милев“ – Бургас. Следва Славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изучава литературна теория в словашкия университет „Матей Бел“ в Банска Бистрица. Към настоящия момент преподава в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Майка е на две деца.

cave idus martius

В първия ден не окачи на китката ми себе си

и твойто необичане се уви 

като черна връв около пръста ми без име,

за да го откъсне,

твоето не-дело ми остави първа стигма,

натрупваха се като по прокажена,

до петнайсетия се пълнеха с мастило от мълчания.

Вечерта не чаках, но дойдоха идите.

Настъпиха, но не са минали.

Първият ден

Юни се излюпва като киста в левия ми яйчник,

като любов, лошо преглътната,

като бъдеще извънматочно,

и ме прибира в обърнатостта си

и суетата на пропуканата ми черупка

този прежален, непрежалващ ме мъжки месец

пробива дупка в стената ми,

вдига ми завесата,

избутва с крак бордюра ми,

слаб като онази плацента,

която се изплъзна от ръката на младия бог

и уби неродения ми брат,

в когото майка вижда мен,

когото майка вижда в мен,

понеже в първия ден изтекъл

от още неженската ми глава

като отблъснато от пръстта семе,

като без отрова змия,

разровил се, самоизял се,

повръщам вина

всеки първи юнски ден.

Писмо до Панглос

Това би трябвало да е най-хубавият възможен свят,

щом в него има дете и куче,

щом наложително е да се будиш рано

с възможността дори понякога да виждаш изгрева.

Щом трябва да пристъпваш съвсем внимателно

и в тихостта понякога да чуваш на живота ритъма.

Щом позволено е да цапаш в локвите без извинения

и да не избягваш лятото дъжда и вятъра.

Щом можеш да си носиш гордо кръпките

и чорлава никому да не даваш обяснения.

Щом никога не трябва да се питаш

дали от тебе имат нужда.

Щом всяко утро за тебе има

и лапа, и ръка да те пробужда.

Колко ли е тъжен светът, в който няма куче.

И два пъти по-тъжен този без дете и куче.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025