Невена Борисова - Румената Емили Дикинсън

Съзерцаваме пътя към Америка и продълженията на облаците в изстрела на Невена Борисова.

Румената Емили Дикинсън

Трябва да си я представяме така,

румени страни, златни къдри. И пътя -

всички известни курорти в Европа

(Америка й е омръзнала),

ослепителни хотелски фоайета,

отблясъци в кристални полилеи, мекота

на кадифено сепаре.

И континентални закуски, от тях

леко й е втръснало, но пък винаги -

с този чудесен апетит.

Трябва да си я представяме със скъпи рокли, фина бродерия, изящна китка, още по-изящно продължение на ръката нагоре.

Чаша бяло вино, точно така, чаша бяло вино и звънък смях. Много обожатели, нито един достоен за нея, разбира се.

Кокетен смях, блъсване на стол, сгъване на ветрило. Good night.

Трябва да си те представяме така, защото,

Емили, знаем, не може да не си си

представяла така себе си.

Но после, трябва да си представим -

бледата Емили, бледите ръце,

разходките в гората, как

папрат прошумолява

под нежната обувка.

Тази рокля ти стои красиво, Емили,

хайде, разстели я редом до този облак, който

съзерцаваш така упорито.

Видя ли, Емили, колко си красива?

Трябва да си те представяме така,

не иначе.

Кажи, не видя ли

крайчецът на роклята ти

как красиво се разстила?

Със своята дантела

стига чак дотук.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026