Ева Гочева - Мъртвите поети
Вдигаме революция в един малък живот. Просто не ни се занимава да се обичаме. Светът пада в леденето езеро на Ева Гочева.
Александър Арнаудов
*
удрям го в ръба
изпуква
хлътва
натискам първо на едно място
после навсякъде
отлепвам трудно парченцата
всяко боде неправилно
или напротив: на точното място
забива се под ноктите
под мозъчната кора на сърцето
абсолютно невъзвратимо е
никога повече тези парченца
няма да образуват
безопасната обвивка на живота
никога
колкото по-прясно е яйцето
толкова по-трудно се бели
така е и с хората
нищо чудно
докато беля това яйце
да вдигна революция
в една малка кухня
в един малък живот
напоследък те забравих
не казвам че не те обичам
просто не ми се занимава да те обичам
а и нищо вече не е същото:
Деймиън Райс спря да пее за нас
Песоа и Кортасар си мълчат във книгите
не очаквам дори да те видя зад ъгъла
как палиш цигара
а после издишаш дима в устата ми
изобщо светът си върши свойта работа
просто не ни се занимава
да се обичаме
не казвам че не го правим
случва се понякога внезапно
както като ходиш по замръзнало езеро
ледът идведнъж се пука
падаш
измокряш се до сърце
и после пак изсъхваш -
слънцето си върши свойта работа
както и светът
просто пак не искаме да се обичаме
отлагаме да си докоснем пръстите
съединим ли ги
ще започнат отначало
Деймиън Райс
мъртвите поети
и така нататък
и така нататък
докато светът сам не падне в леденото езеро
и вече няма слънце да изсъхне
тогава ще потънем с него
там където ни е мястото:
заедно
във нищото
*
ще скоча от всеки ръб на челюстта ти
ще омотая косите си около врата си
ще ги завържа за луните на ноктите ти
и оттам ще скоча
казвам ти
имам някакво предчувствие
че ще умра докато те гледам
може би малко след като си ми разказал
как отиваме в Лисабон в жълто-зелен хотел
и правим любов двайсет и три часа
защото искаш в останалия час
да ме гледаш гола в твоята риза
как кръстосвам крака
върху ръба на прозореца
или вдигам и свалям щорите
докато ризата ти показва повече
и по-малко от мен
имам такова предчувствие наистина
че ще умра докато те гледам
как ме гледаш
и палиш цигара
и пишеш стихотворения върху салфетката
с която си попил червилото ми
от все още горещата си уста
и пак в главата ми същото:
ще скоча от всеки ръб на челюстта ти
ще омотая косите си около врата си
ще ги завържа за луните на ноктите ти
и оттам ще скоча
и ти ще ме последваш
мисля си това сега на масата
в тихото кафене в десет вечерта
но ти казвам само:
красотата е смъртоносна
страшно те обичам
страшно
страшно
е
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026
