Митко Ламбов - Ще бъдеш забравен
Каквото и да създадеш, ще бъдеш забравен. Превръщаме се в обнадеждени създания с думите на Митко Ламбов.
Александър Арнаудов
*
Каквото и да създадеш,
ще бъдеш забравен.
Каквото и да раздадеш,
ще бъдеш забравен.
Каквото и да заличиш,
ще бъдеш забравен.
Каквото и да премълчиш,
ще бъдеш забравен.
Каквото и да извоюваш,
ще бъдеш забравен.
Каквото и да сънуваш,
ще бъдеш забравен.
Ще бъдеш. Ще бъдеш.
И сълза в окото на Бог.
И зрънце в пустия ров.
Ще бъдеш. Ще бъдеш.
И в забравата ще бъдеш
пламък сред страдания.
И в забравата ще бъдеш
свещ от обич за дихания.
И в забравата носи
ключ към тайни знания.
И в забравата роси
обнадеждените създания.
Ти си този, който помни –
не забравя, а изравя.
Ти си този, който помни,
и деди в деца изправя.
Ще бъдеш. Ще бъдеш.
И сълза в окото на бог.
И зрънце в пустия ров.
Ще бъдеш! Ще бъдеш!
*
Не искам да уловя риба,
на която ще трябва
да избода очите.
Не искам да храня
в човка птиче, на което
ще трябва да пречупя крилете.
Не искам да отгледам син,
който ще трябва да иде на война,
за да убие твоя.
Не искам да изрека дума,
която срамно ще проси да ѝ простиш,
че е куршум.
Не искам да бъда закован
до прозореца като мама,
във вечно очакване,
а да бъда блага вест,
върнала се като пеленаче в очите ѝ
и тя… от възторг изплаче.
*
Самоубиецо, не скачай!
За любов се живее, не се умира.
Всички улици водят към Рим,
но зад всеки ъгъл в тях търсиш нея.
В езерото на сълзите
не всяка капка е истинска драма.
Пресолени са предвидимите раздели.
Затиснати с тонове думи –
несбъднатите срещи.
Виж двете деца,
които плачат над мъртвия баща,
това е любов.
Виж благия поглед
над рожбата, която суче,
това е любов.
Виж онзи старец,
който ляга като семе в земята,
за да поникне надеждата,
това е любов.
Самоубиецо, виж,
онзи плахият мъж в теб
има парашут,
но не скачай, не умирай.
За любов се живее.
Из "Приют за ангели и птици"
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
