Михаил Пеев – Войната свърши

Отвъд всички се превръщаме в сълзи. Войната свърши в разкъсаното небе на Михаил Пеев.

РЕМАРК(А)

Войната свърши,

Любима.

Щом изплачеш сълзите си,

тръ(г)ни

по пътя към

синьото,

бялото,

веч(ер)но мо(р)е.

В (к)рая

на отлитащото

(л)ято,

разпявайки изгревите -

те чакам.

В (безк)рая

всички се превръщаме

в сълзи,

оглеждам се в очите ти -

вали.

БЕЗЛЮБОВИЕ

Аз и ти,

не сме съществителни.

Ние,

не съществуваме.

Аз и ти,

сме местоимения.

Ние

сме безлюбовие.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025