Михаил Пеев – Дисфункция

Дисфункцията хвърля мрежа над телата ни. Събличаме се голи и сънуваме дъното на Михаил Пеев.

Александър Арнаудов

Дисфория

Еуфорията се съблече чисто гола,

и вятърът засвири 

по извивките на тялото ѝ.

Венериният хълм проблесна,

като пасаж от сафрид във вечерното море.

Тежат ми мрежите рибарски,

потъвам, 

потъвам безславно.



Дисфункция

Дънерът сънува птиците,

които пееха в колоните

на дървото, 

което

някога

беше

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026

Previous
Previous

Ася Радева – Мравката – Повръщано от еднорог

Next
Next

Петър Петров – Краят на детството