Ася Радева – Мравката – Повръщано от еднорог

Светът има нужда от грубост. Буковски ни държи бирата. Оставаме в хипнозата на Ася Радева – Мравката.

Александър Арнаудов

светът има нужда от грубост;

от вербален шамар за събуждане!

но те гледам как влизаш във бара

елегантно оставяш нещата си

искаш бира изчакваш надигаш бутилката

и говориш разсеяно и вглъбено мълчиш

отегчено висиш в телефона

и тръгваш

и след тебе оставам в хипноза

нямо кино: ти влизаш във бара

после влизаш във бара и пак влизаш във бара

като подпис поезия ефирна естетика

и след тебе е само завесата

„красотата ще спаси света“

(ако е останало какво да се спасява)

*

защо

маниерите са важни

аз

поправям монохроматизма на света

етикет по протокол

реверанс по реверанс

от „моля“ и „благодаря“

до „нека Ви направя път“

на час по замълчаване

на кимване в минута

и лъжичка уважително търпение по-късно

щипка припознаване у другия

когато вече звярът е нахранен

но не със костите на враговете си

на ехо-стаите стените падат

и ехото започва да ни отразява

всички

маниерите са важни

затова

[След снощи]

remix на Повръщано от еднорог

[Ох]          

слава на всички незнайни поети

заспали без време в канавките

с вас съм! и плюя поезия

по памет в дванайсет

по обед сонети

с маниери на битници

бича си с разни

курвета и гледат ме

влюбено (в очите им

още е нощ)

фъфля заглавия с блънт

или пура в устата бездомно

бълнувам адрес на

книжарница чашата

спасителният пояс

надеждата да се удавя

и да свърши

„...и я чакам да ми звънне

или да почука на вратата

или да ми звънне

или да почука на вратата

и телефонът не звъни

и токчетата липсват пред вратата

докато не се издрайфам и припадна

и разпоретината чак тогава идва

надвесва се и ми изсъсква

“мамка му, какво си си направил?

три дни след това не можеш да се чукаш!”“

– неточен превод* крайно

и в ефир, по памет

положението е слава

на кралицата на суицида

под знамената ѝ на всеки километър

сме отчайващо и в ужас (пре)родени

трупове

(статистиката е красноречива)

ликвидация

приведена в търговски вид

стреч-фолиото никога не стига, но

багажът винаги е дефицит

(и статистиката даже тук мълчи)

и на тоя фон е поведението ѝ

вирнало крака до зад ушите

п о в е д е н и е т о ѝ се мисли за ГЕВРЕК!

[втф бе] пише ми на хайку

[някво / спри се] / [ужасъ]

обяснява как ще се възползва

[идк] / [тя мн иска]

е най-тъпият бръснач

светлината идва първа, слънце

после идва и звукът

[ne разбирам] / [не ме инт хд]

тук единствената светлина

във мрака е червената

сирена зле маскирала се на фенер

[държа се като пиян чичка вчера]

'ей, *буковски, несретнико, чу ли я

идвам за тебе, държиш ли ми бирата

P.S.: [абе ти луда ли си]

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026