Петър Петров – Краят на детството

Краят на детството е бутилка в устата на бездомник. Поглеждаме за последно към празната земя на Петър Петров.

Александър Арнаудов

Полунощ в парка 

Куче гледа гладно 

пицата в устата на бездомник

Той пък гледа жадно 

бутилката в ръката на самотник 

а аз отпивам, ставам, подавам бутилката 

и тръгвам - но преди това поглеждам за последно 

към балкончето като светулка в тъмното 

с двамата влюбени отсреща 

Краят на детството

„Виж, тати, розов захарен памук!” 

Каза малко момче, сочейки облак в огненото небето 

„Стига с това сладко.” 

отсече бащата, вперил поглед в земята 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026