В зоната на комфорт стискаме зъби, докато щастието ни гледа с бездънни очи. Между разперените крила на куфара и скрития билет за небето грижата отлита. Любовта отлага заминаването, превръща се в трева и оставя мокри следи в стиховете на Миглена Цветкова.
Александър Арнаудов
Комфортна зона
Там, където лежиш
без да ти е удобно,
стискаш зъби, мълчиш...
Всичко вече е пробвано.
Там, където не спиш,
разпределяш товара си.
Кой ти хвърли трохи,
кой яйце - през дувара...
Трябва да промениш
нещо тук изначално:
нов чирак си вземи
или пък - нов началник.
Заеми се със спорт!
Прояви креативност!
Зоната на комфорт
разрушавай с активност!
Мила моя, хвърчиш.
Караш ме да се смея.
Тази зона горчи,
но сме всички във нея.
*
Мама има билет
за пътуване.
Мама всеки ден се вълнува.
Тя е разперила крилете на куфара,
прави сметки -
с влак или със самолет да отпътува.
Погасила е сметката
за билета,
за ресторанта,
за хотелската стая...
И времето да се скапе, все ѝ е тая.
Има в куфара
булчинска рокля,
червило,
кремче за стави
и един афтършейв,
дето татко си го забрави.
Мама често е тъжна,
че не си намира билета, с който ще иде
при баща ми в небето...
Аз съм дъщерята
най-лоша от всички.
Вечно крия по нещо в долапите -
я билет, я бисквита,
я кремче за стави...
или еша на някой чорап изоставен.
И не зная дали ми е някаква цел, но
на мама чорапите
ги пера все поотделно.
*
Този сън
аз сама го измислих.
Ще ти бъда трева.
Ти с премерена нежност
ще ме разгръщаш.
Ще останат полегнали
по мен очертанията ти.
Ще съм утре намачкана.
Валяло е.
Аз съм плакала ...
все от щастие.
От това ли се будиш
с мокри пръсти...
Страх
Без дъно
остават очите ми,
когато
съм радостна.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
