Оглеждаме се в незнанието си и сформираме лагери. Забравяме имената си, за да заченем жълти човечета с Иван Димитров.
Александър Арнаудов
*
това, което все повече ни свързва,
все повече ни прави по-далечни.
*
приятели, хайде
да се огледаме в незнанието си,
да се разделим на лагери,
да сформираме войски
и да се избием
за няколко жълти човечета.
*
пространството е толкова голямо,
че се заключих в ехото си.
*
ускорителю на време,
защо открадна сутринта ми?
защо погълна следобеда ми?
защо изпари вечерта ми?
часовете изтекоха
през десния ми палец.
*
една година вече странствам
извън социалните мрежи.
забравиха ми името,
лицето ми забравиха.
забравиха, че съм роден
когато се върна,
трябва да се зачена наново.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
