Миглена Цветкова – Гняв

Изхвърляме думите на мълчанието в плиткото. Всеки живее за себе си. Илюзиите ни стават близки и ни разкъсват с гнева на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

Реторичен въпрос

Изплатили сме кармата -

няма гняв помежду ни.

Няма болки и рани,

и въпроси за чудене.

Фойерверки, фанфари,

лиготии излишни...

Няма вътрешни драми,

нито външни конфликти,

но не разбирам...

(Не разбирам наистина!)

защо всяко мълчание

ме изхвърля на плиткото?

ЖИВЕЕМ

като Изток и Запад.

По меридиана

сме разделени.

Живеем на юг и на север,

но най-точно - всеки

за себе си.

*

Мечтая си

за празници,

които да отпразнувам

като обикновени

и скучни

делнични дни

с теб.

Мечтата

Предаде ли я?

Не, не я предаде.

Та тя самата се престори на илюзия,

която бавно, бавнo става близка -

подава се така, че да я хванеш,

да я разкъсаш

и да ѝ кажеш, че е нищо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026