Илеана Стоянова – Duende
Роби сме на буквите, думите, ритмите. Пътуваме с кораба на аргонавтите в дуендето на Илеана Стоянова.
DUENDE
той е в мен
когато съм сечиво в ръцете
на Великия разум
причина за
опожаряването ми
без теб
за теб
с теб
когато съм сама
и се разхождам
из белите полета –
черен роб
на буквите, думите, ритмите
той е в мен
когато купувам хляб
продавачът ми подава рестото
и се смее
или варя сладко от вишни
садя здравец в саксия
пия гъсто червено вино
броя цимбалите и
барабаните на Лудвиг
лежа на дивана и
сълзѝте ми се стичат
беззвучно
когато гледам бакърено-златна
планината насреща
и отлитащите ята
в пурпурния шлейф на залеза
когато прелиствам
стар албум
изхвърлям
стари писма и стѝхове
когато ме раняват
и забравят
когато звънецът на входната врата звъни
направо подскачам
или мобилният изписва твоето име
в мен е огънят
когато чета Лорка
гледам
Ел Греко “Христос носи кръста си”
“Капричиите” на Гоя
слушам
Хосе Карерас
Па̀ко де Лусѝя
фламенко в Мадрид
Барселона, Андалусѝя
като вик от дълбините –
а̀rte jо̀ndo: дълбоко изкуство
в мен е огънят
когато купувам рози
с цвят на кръв
когато смъртта ми показва
ракети с бойни глави
или мисля за евреите
в Аушвиц
Бухенвалд, Дахау
бебетата в Хирушима, Палестина,
400 милиона деца гладуващи
на планетата
древната племенна болка
по-дълбока от всички морета
хлипаща от безнадеждност
през вековете
аз съм огънят
в очите на просяка от София
Мадрид, Ню Йорк и Токио
напълно сама
изгаряща в камината
единствена –
пепел
DUENDE съм –
привидение
свито в черепите на града
при лунна светлина
ангелът в мен съм
...и демонът
пеещата мъка –
до кръв
до дъх
до END .
КАКВО ДА ОБИЧАМ?
Обичай тялото си –
временният Кораб на аргонавтите, хралупата която обитаваш
докато езикът на мъжа пълзи към кафявите ти ореоли,
въздухът се разтваря в безвремието -
Обичай тялото си
преди Корабът да избухне взривен
от терористи, катастрофи, войни, природни бедствия, рак, инсулт, инфаркт,
да потъне в леглото на смъртта,
мъртвата плът на дъното на океана, гроба, храна за рибите и червеите -
Обичай себе си
докато страхът подписва среднощен пакт и ти припомня кулите-близнаци, Мадридското метро, колите-бомби в Истанбул, бомбените атентати в Лондон, господин Осама Бен Ладен , “Ал Кайда” , „Хамаз“, робите на 21-ви век -
Обичай съществото,
което диша в твоето тяло под джинсите и под гънките на бледата си кожа,
съществото което плаче под дъжд от лунна светлина, вибрира от стрес, от безпътица, кълбо от нерви -
Обичай твоите
чезнещи завинаги майка и баща
докато очичките им гледат през мъглата на сълзѝте и мрежата от бръчки,
докато си наливат чай с треперещи пръсти,
докато четат вестник, плетат пуловер
или поемат на път в катафалка -
Обичай момчето
с първите му стъпки върху несигурните крачета
докато рита топка, срича на английски mother, свири Григ, излита с Джъмбо Джет за USA и вече няма нужда от теб -
Обичай това място
този град, този квартал, този апартамент с пейзажите зимни на Витоша, Софийския смог, мръсните улици, боклука, боровете и вечнозелените храсти, църковната камбана, бездомните, уличните псета и саксиените цветя -
Обичай богатите
които плачат от намаляването на печалбите, и бедните с прокъсана дреха и изтъняла душа,
обичай политиците за техните сълзѝ на предизборни кампании, ъгловатите им глави и празнословието, плешивите мисли и речите по площадите, господин Генерал, другарю Министър, сър Премиер, царю Президент -
Обичай ближния
и непознатия в трамвая за Павлово с ужасени очи, треперещи пръсти и нервни тикове, който помни библейския страх на Авел и братоубийството на Каин, страха от времето на Сталин – Другарю Страх!, глада от последните 20 години, дребни парички в шапка, Орландовци -
Обичай ръката си
и джаза на Армстронг
докато пишеш и слушаш “Two to tango”,
и бъди добра към себе си и към обитателите на това място, хората забодени в делника и в екрана на телевизора, в мобилните телефони звън-звън, в часовниците трак-трак…
докато животът преминава неусетно край тях
в черна лимузина.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
