Мая Данева – Винени мушици
Преминаваме напред-назад през внезапните сезони. Лунната пътека свършва с чалга в Слънчев Бряг. Единствената ни компания са източните пиеси на Мая Данева.
Александър Арнаудов
*
граничен контрол…
преминава напред-назад
пух от глухарчета
*
чалга
някой е седнал на масата
където пиша
*
винени мушици
внезапно по банана ми…
обеден бриз
*
Слънчев Бряг…
лунната пътека свършва
в празни черупки
*
колко е голяма
операционната зала —
купести облаци
*
болнична стая
отплащам се на сестрите
с поезия
*
ежедневна лъчетерапия
преди мен всеки път
познатият непознат пациент
*
единствената ми компания
на бар-плота в кухнята
неплатени сметки
*
купчинки восък
от изгорели свещи… началото
на вдовството на мама
Публ. в Haiku Heute, октомври 2025
*
дълбоко вдишване
небето ме прочиства
от мен самата
Публ. във Five Fleas Itchy Poetry, 2.октомври 2025
*
лек пукот от удар
на стъклени топчета…
езикът на детството ми
*
барбекю по съседски
носи се слух
за крадци на лалета
Публ. в месечната програма на ESUJ-Haiku, април 2025
*
зрялост
наситеното лилаво
на октомврийски смокини
*
старо пиано…
помня звука от
детските си пръсти
*
летни фойерверки…
пришките ми се пукат
една по една
*
дъждовно лято
бурени изникват
дълбоко в мен
*
маса в ресторант на брега
една гигантска вълна
променя всичко
*
детелина в двора…
търся в себе си
четвъртото листо
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
