Дилян Еленков - Big Brother
BIG BROTHER
За 45-тия ми рожден ден по-големият ми брат ми врътна добър номер. Записа ме за участие в така наречения Big Brother. Знае, че не понасям подобни формати, ала има страхотно чувство за хумор, това му го признавам. Реално можех да откажа, после си рекох, защо не, и без това ми е омръзнала тривиалността на ежедневието.
И така, след месец, се започна. Привикаха ни, 16 съквартиранти, 8 мъже и 8 жени, съвсем непознати, в една къща, модерна, но стерилна колкото си искате. Позволиха ни да вземем със себе си само най-необходими неща – ножчета за бръснене /от което нямам нужда, не се бръсна от 10 години/, четки за зъби, няколко дрехи, и толкова. Вътре се запознахме, гледайки се тъпо, макар и със светнали очи.
Първите дни всъщност беше забавно, опознавахме се, не ни караха да правим нищо. После обаче почнаха тъпите игри, задачки, обсъждане на конкретни теми, и всякакви подобни лайна. Настройваха ни нарочно един срещу друг, за да е по-интересно за зрителите. В този смисъл имаше скрити камери навсякъде, ала аз и един тип, с който веднага се разбрахме, също брадясал, ала страшно висок, понеже аз не съм, та с него бързо научихме, или поне силно подозирахме, къде са скрити.
Не правех кой знае какво, дните ми малко се различаваха от тези навън. Освен, както казах, по разните задачки и прочие. Междувременно се образуваха три двойки, едната между педераси. Чудеха се, милите, как да се ебат. Аз се забавлявах. Още повече, че веднъж в седмицата всеки един от нас трябваше да прави списък, с обределен брой консумативи, които иска за себе си. Отделно това се обсъждаше на общо събрание, да не би някой да остане без нещо важно за него. В моя списък присъстваха предимно цигари и алкохол. В този на високия брадат тип също.
От време на време зрителите гласуваха кой съквартирант да изгонят. По различни, техни си причини. Мислех, че ще съм от първите, които ще изчезнат, ала за моя и може би всеобща изненада дори не бях номиниран за изгонване. Седях си така, дните минаваха, седмиците също, но не знаех колко точно. В един момент спрях да ги броя и съвсем изгубих представа. В повечето време бях блажено пиян.
Един ден от високоговорителя се понесе гласът на Big Brother, поставящ новата задача – в случая трябваше да се съберем в общото помещение, и да обсъждаме вредата от алкохола. Това някак ме потисна. Пийнах по повода. Беше към 10 сутринта. И така, събрахме се, аз, брадатия тип и още един нелош младеж, и се забихме на дивана в един ъгъл, където предполагахме, че има сляпо петно от камерите, тоест не се виждахме особено.
Разговора започна, говореха се предимно глупости, но това беше и целта. Изобщо глупостите бяха основна цел на продуцентите. Даже при кастинга минахме на преглед при психиатър, който ни направи профил, за слабости, наклонности и такива неща. Подбраха ни така, че конфликтите да са неизбежни. И те бяха, но аз стоях настрана. Говорех си само с брадатия. И така, разговорът вървеше, ние си седяхме на дивана. Те двамата обсъждаха нещо за смартфоните /които впрочем ни забраниха по време на престоя/, аз си траех.
Големият брадат тип също бе нервен, често отпиваше от бутилка с течност в съмнителен зелено-кафяв цвят, беше си забъркал нещо специално. След около час, след поредната голяма глътка, се оригна силно, изправи се, поклащайки се, и тръгна към мен. Веднага разбрах какво ще последва. Казах на младежа „бягай!”, той чу, изчезна, аз не успях. Брадатият тип се приближи, подпря се с ръка на рамото ми, наведе се и започна да повръща шумно и обилно.
Всички замлъкнаха и се обърнаха към нас. Сигурен съм, че някак и камерите извъртяха. Стана ми мъчно за човека, това беше, рекох си, ще го изгонят. Щеше да ми липсва компанията му. Под мен се беше образувала голяма локва повръщано. И да, при първата си крачка встрани, се подхлъзнах, и паднах назад, при което ударих силно тила си. Припаднах.
Когато отворих очи, бях на опразненото легло в една от самостоятелните ни стаи – всъщност спахме по четирима. Малкото ми багаж бе събран в раничка до мен. Една от жените, която бе седнала на съседното легло, първо каза, че се радва за събуждането ми, после допълни „съжалявам, но си изгонен”. Недоумявах, но каквото такова. Докато отивах към изхода, се сбогувах с останалите. Гледаха ме странно, беше неловко.
Когато се прибрах у дома, бе тихо. Посрещна ме брат ми, взе ми торбата, после седнахме в кухнята. Каза ми „браво, добре се представи. То се очакваше, ама чак толкова...” Попитах го какво има предвид. Тогава отвори своя лаптоп, и ми пусна запис от предаването, от оня момент, малко преди да се подхлъзна и падна. Гледах, имаше и звук.
И ето какво видях: седя си аз на споменатия диван в ъгъла, до мен е онзи младеж. Само двамата сме. Не виждах високия брадат тип. С младежа си говорихме за смартфони. Аз надигах често бутилка със съмнителен кафяво-зелен цвят. По едно време се оригнах силно, станах, казах нещо неразбираемо, и започнах да повръщам обилно и звучно. После се опитах да се подпра на рамото на младежа, но се подхлъзнах в повърнатото и се пльоснах по гръб.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025
