Христина Панджаридис – Няма тъга

Тъгата е детайл на излишество. Чуждата милост е вик за помощ. Не оставяме трохи за гладната есен на Христина Панджаридис.

Александър Арнуадов

*

няма тъга

когато си жив

тъгата

е детайл

на излишество

*
Понякога

не те застига спасение

не те застига милост

застига те

чужд вик за помощ

Азбука

Надигам се -

така мога да се събера

върху езика ти.

*
Дъждовно и според прогнозите...

вали дъжд

време е да порасне

дъга

Ако може да се нарече танц

Танцувам без да си почивам

танцувам бавно

танцувам на мелодии които обичам

и на останалите

завъртам се

прикляквам и мятам косите си

танцувам за две жени

танцувам и заради Анни

тя не може да се изправи

а само лежи от четири години

танцувам за двете ни


*

Лятото -

последните три лъжици

сложих във вчерашния сладкиш.

Нито трошица

за гладната есен.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025

Previous
Previous

Дилян Еленков - Big Brother

Next
Next

Рени Васева – Некролог