Марина Попова – Тръмпизъм

Името ми е Марина Попова, на 20 години съм и съм студентка по право в първи курс в Софийския университет, като миналата година завърших средното си образование в НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ". Литературата е една от основните ми страсти. Пиша поезия от много години, но едва в последните две започнах да взимам участие в конкурси. Основател съм на клуба по литература и творческо писане в училището си. Интересувам се от философски, политически и социални теми, като това ме подтикна да се включа в представянето на страната ни на международно състезание по дебати по време на Европейската седмица в Холандия през 2022 г. Имам издадени стихотворения в „Литературен вестник“. През 2025 г. взех участие в състезанието за поезия „Млада метафора“, където с отбора ми стигнахме до полуфинал под менторството на проф. Амелия Личева. В бъдеще планирам да разширя и подобря колкото е възможно повече своите светоглед, познания и творчество.

Възмущение 

Не, не, как, младолики сме!

Бръчките, които уж виждате, са само 

по снимките, понеже стъклото 

е леко напукано.

Не не как поизмити сме.

Петната от уж кално по кожите

са само от пръските кръв 

по стената.

Ненекакнаконтихмесме

Уж разкъсаното по яката 

са само автоматите, надупчили 

две-три пердета

Нененененененененене...

                                           как ?

Завоеванието на Александър 

Бразди като клинопис се прокрадват, 

дълбаят паветата.

Обувките - вързани, 

готови за спринт.

А разходките? 

Паркът остава една 

измишльотина.

Спомен за Ахеменидите.

Тръмпизъм 

Опал във персийската урна.

Женственост? Не, само камък.

Да откриеш мумия, без да копаеш.

Всъщност светът да те закопава

в градина от перелини.

Струните в гърлото да зъзнат, 

затоплени само с коршуми.

Да трябва сама да коленичиш,

и вместо хляб, опечи се във фурна.

И стани не едно, а пет блюда, 

за петте бойни гранати, които 

се тъпчат и тъпчат с полуживи.

Да се криеш, да знаеш; не искаш...

Панделката във косата да я няма,

Даже нека я откъсне, вземе

асфалтът от скалпа. Защо те целува?

Заради капчица нефт върху пъпа.

Трагизъм.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026