Мария Славова – Персеполис

В географските карти извира траен дъжд. Средата на Месопотамия е безжизнен компас. Избираме нова планета в историята на Мария Славова.

Александър Арнаудов

Персеполис или вирус между две прехапани устни

Така както се очертават нещата -

най-много да открием нова планета

или да сготвим супа през това време,

защото Хадес пази подземните легенди.

Не е някаква политическа трактовка,

а географски центрове на реалния контакт,

където от нас извира нов траен дъжд

в средата на Месопотамия, в безжизнен компас.

Мъртвият Персеполис, до Вавилон и Ктесифон

Ефрат тече и крачи някой Александър,

повярвал в правилата нарушени 

и в бъдещата си история, в която е живял.

Небето налага красотата на Балканите,

а изборът е между добрите пътища,

носещи зрънце от лято в студения пролетен дъжд,

които поставяш с урок пред себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026

Previous
Previous

Бела Харитова – Животът

Next
Next

Марина Попова – Тръмпизъм