Крис Енчев - Телата ни са облаци

Телата ни са облаци в стъклото на света. Размазваме муха върху третото ни око. Събираме прашинките от изминал живот на Крис Енчев.

Александър Арнаудов


*
телата ни са облаци

в течното стъкло на света

дишаме през думите и изреченията

докато размазана от юмрук мушица

не постави точка

върху третото ни око

*

думите ти

рисуват с танц

стъпките им очертават

движение на устните

мечтае по пътеката

вятърът в неизразимото

*

красивото изненадва образа

преобразява го отново и отново

докато в него затанцуват

прашинките от изминал живот

така че да го видим

като предстоящ

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026