Яна Монева - Лов на китове
Душата е смирена и зряла. Откриваме смисъла под парче луна. Лягаме върху голото тяло на залеза пред очите на Яна Монева.
Александър Арнаудов
Събуждане
Всеки сън е нежно настръхване
на дълбоките диви треви,
във които се ражда живота.
там, където прииждат реки
и се вливат във сини морета,
има страшни озъбени вълци
във горите на тази реалност -
идват там и нашите мъртви,
очертават различната важност,
на това да намерим пак пътя -
да се вгледаме във душата
и смирено и зряло
под парче от луна
да откриваме смисъл
събуден във тяло(то).
Я.
*
в завръщане-
този топъл следобед
той пристига –
риза на простора
върху голото тяло на залеза.
*
Този ден-
стъклена чаша студено мляко
и мириса на прясно изпечен хляб.
От лявата ми страна е ножа,
с който ще отрежа края му
и преди да проговоря,
ще се родя този ноември
Тялото ми е пълно с тайни и болка-
извадена пчелна пита
на оградата отсреща,
там на слънце
синът ми яде филия с мед и масло
млякото е изпито,
живота жужи…
*
Мисля за това как да опиша случващото се…
ще облека зелената кадифена рокля
ще сложа онзи тръпчиво тревист парфюм,
който винаги ми напомня младост
и ще отида да го срещна в остаряването му.
Искам да му разкажа за големите ръце на съдбата
които приличат на неговите докато размества въздуха
и оставя с опипване лъжичката в чинийката за кафе.
Мисля за това как да опиша случващото се на баща ми,
който пие кафе и следи прогнозата за времето -
предупреждава ме за жега и сняг, усеща дъжда в мен,
и мен като време по кожата си -
иска да ме види щастлива, горчива и млада,
но ослепява.
Ловецът
слуша водата
легнал върху ледените
късове в студена Аляска,
опитва да долови песента на кита,
някъде там с голямото, хлъзгаво тяло
влюбен кита издава звуци и плува
към пронизването от харпуна,
внезапно бликнала кръв-
вълна, която се надига и го връща.
лов на китове 1
Голяма съм колкото
сърцето на синия кит
изгубена в неговите коридори
от артерии и вени
от мълчание и мълчания
от думи като:
тръгвам,
не изчезвам,
оставам,
виждам те,
все непреходни състояния от несвършен вид,
сърце, което пулсира
и размества водите
на океана.
лов на китове 2
Никой не знае,
че японците още ловят китове,
за тях това е “носталгична храна”
за всички останали –
ужасяващо тъжна екзотика,
подгонена страст във дебели тела,
фонтани вода,
или – йероглифи, които лежат
на брега на океана.
лов на китове 3
примамен в плиткото
на всяко преследване сбъркано за любов
китът носи мен и теб
облякъл е кожата ни насред океана.
лов на китове 4
Помня тялото му
уловено в мрежата на отчаянието
и в опита да се утеши –
едно пътуване
което се оказва последно...
лов на китове 5
в океана
сред студената пяна
големите рибешки тела плуват
хвърлят вода по хоризонта
и целият свят е
капка от
кит.
лов на китове 6
Чудовището е нахранено!
лов на китове 7
след отлива
страхът да обичат
ги превръща в китове
изхвърлени на брега.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026
