Катя Димитрова е автор на две стихосбирки – „Плач по всички жени преди мен“, която през 2024 ч. печели наградата за поезия в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, и „Птица със страх от високото“. Живее и работи в София. Журналист с над 13 години опит.
‘92
Колко наши бури останаха в чаша вода,
когато всъщност трябваше да съборят небесата?
Отива си още едно поколение,
което не вдигна революция.
Когато е зима,
имам чувството, че съм живяла милиони години.
И че съм валяла
милиони години.
Тук, в Борисовата градина,
всичко е чисто и неопетнено – необичайно за това място.
Какво ми остава, освен да вдигна глава,
да изплезя език
и да позволя на тези праисторически снежинки
с милиарди отпразнувани рождени дни да се разтопят
върху него?
Ще валим още много години.
Родителите на миналото
Плашеха ни с Торбалан и Баба Яга,
сами рисуваха кошмари в умовете ни,
а после нощем ни успокояваха.
Наказваха ни да стоим с лице, опряно в ъгъла на стаята
и не проумяваха защо стените помежду ни
ни превръщаха в тревожни хора.
Несправедливо
Кого обичаш повече – мама или татко?
Какво бебе искаш – момче или момиче?
Остави тази количка, тя е за него,
играй си с куклата,
а защо износваш старите дрехи на брат си?
Научиха ме първо да разделям.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
