Ивайло Марков – Аудитория

Истината подава ръка на всеки. Пролетта предрича свой свят. Законно сме един и жив човек в суровата аудитория на Ивайло Марков.

Александър Арнаудов

*

Повикахме и фотограф, преди

да се изстърже целият площад

и да изчезнат всякакви следи

и онзи специфичен аромат

на сготвено, примесено с ръжда

от брънките по шията, с потта,

която щеше да се разреди.

След пукот, пърлене и онзи хрип

с приритване - засмяхме се за снимката

със фокус в черно-бялата среда,

където лъсна като голата

и тъмнокожа истина така,

полюшвайки се на тополата,

подавайки на всекиго ръка.

*

Пред лавката и липовият цвят,

и пролетта предричаха свой свят,

във който кукувица килваше

глава върху трошиците извара

от бюрек, изпадали по тротоара,

и вятърът от вчера милваше

каквото бе затрупано от тях.

Ще има разрешение, разбрах,

когато в паузите между глъчта

от детските закачки и сплетня

на масите пред вас и лавката

ти сам разказа своите неща,

а аз дообясних на явката,

че някой ден ще ти се извиня.

Corp.

Да включа всяка аудитория,

инкорпорирайки позиция

с устойчивата икономика,

особено за домакинствата,

заемащи работните места,

които ще се вложат в новите

възможности за влизане в пазар,

където може да се разшири

количествената продукция

на търсената ни суровина,

която ни е гарантирана,

преди да почнем процедурата,

защото, както всеки нов го знае,

законно сме един и жив човек.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026