Ивайло Мерджанов – Apocalip
НЕКРОЛОГ ЗА ВСЕЛЕНАТА
Только так называемые здоровые люди довели мир
до грани катастрофы.
Андрей Тарковски
«Носталгия» (1983)
що за болна лудост е раздялатa — първата истинска среща
глухите замръзнали гари гледат мълчаливо пътниците
влакът се чува отдалече
стоманеното му чело цепи снеговиелицата
костите му натискат релсите
всяка раздяла
е местопрестъпление
е реквием за
е некролог за вселената
е гробище за революции
вече никой не пише както преди
никой не обича както преди
никой не вярва в другия
– как е? – пита Любовта.
– бива – казва Раздялата – чакам те.
светлини непробудни
последен вагон
ma petit nuit
това ли
означаваше да съм поет
че никога няма да сме заедно че
няма да ме забравиш и
след пълното ми поражение
хвърлих толкова сили в нищото днес не зная как
да се върна обратно при живота си
стигнах толкова далеч в онова обичам те
за теб остава само
мълчанието любовта
няма ме
никъде съм
заровен
като нелегален алкохол в кентъки
ще лежа тихо в небесата
и ще подслушвам защо Бог
разрушава
любовта на човеците
странстващ в ума съм аз
сумасшедшия
приятелчето дет' не е добре
отдавна съм тръгнал няма да се върна
не са ми нужни ни твоя асфалт
ни моравата ти
ни твоя бетон ни твоята гора ни километрите
ни твоята пътека същност следа
как отровно диша се
как трудно се диша
в спарения тегав зной
на лауреатските ви зали
и странник съм на земята с душа и разум е завръщане в небесата
и съм изчезналият в необята на истината любовта хаоса
и съм залутаника в пътя към небесните домове на сърцето
и съм лицето на въздуха целунал душата ѝ късен съм за връщане
потопен
в бялата кал на психиатрията
доливам ракия в опит
да спася това
което те
целенасочено убиват
любовта я няма
светът е черен
мимолетното е вечно
хората са безпомощно еднакви
светците няма какво да ми кажат
Бог ме изкуси и видя
че не ставам
когато Ти се усмихна
последен вагон
светлини непробудни
костите му натискат релсите
стоманеното му чело цепи снеговиелицата
радостта Ти е моето щастие
Твоята усмивка е по-красива от живота
Ти си смисъл.
любовта Ти е смисъл.
когато ти се усмихна
сякаш ми се усмихна Бог
когато има плътна мъгла влакът се чува отдалече
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026
