Божидар Пангелов – Имай живота

Quo vadis в ранния следобед? Светът се изкачва по Плешивия хълм и всичко е хармония в последните стихове на доайена на Нова асоциална поезия – Божидар Пангелов.

Имай живота...

Огъват се крилата от насрещен

вятър.

Под падналите листи със думи

неизписани

притичват неизгоримите хлебарки

напред ,

назад

шумят…

И млъква океанът.

Смъртта ти шепне във ухото

всеки миг

когато си наведен над веслата.

Веслата правят след ударите

кръгове

и те се разширяват.

Потрепване и краят.

А опитите се повтарят.

Без значение.

Остават пот и сълзи,

парчета от греди,

следи от дейност,

скръб.

Къде отиваш в ранния следобед,

когато здрачът

ляга върху плещите?

(та любовта е място неподвижно)

Разкай се -

знаещият всичко.

Имай живота.

петък

всичко е хармония

дъх

въздишка

когато се изкачваш

по Плешивия хълм

Лука 23:33

*

понеже всички

се влияеме от всички

и всичкото си ти

и въздухът тежащ на раменете

да седнем всички

(нощта е кръгла маса)

да се приемаме и

раздаваме на всички

тогава песента остава

вечна

(понеже се припява)

след твоя глас е моя

около огън

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026